назад
СЕЛИЩЕ И ЖИЛИЩЕ

Елка Минчева

     Домът и неговото развитие е основна тема в научните търсения на етнологията. В тази връзка изследването на жилището на българите, преселници в Бесарабия, е централна тема в изучаването на техния бит и традиции, както в миналото, така и в наши дни.
Бесарабските български селища (и/или тези, в които живее смесено население) не се различават съществено от населените места на околното население. Тази тенденция е наложана от руската администрация при самото заселване на Бесарабия в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. от различни етнически групи. Те са поставени при приблизително еднакви данъчни облекчения и законови уредби и общи природни дадености. Поради това домовете на различните етнически групи са силно повлияни от руската и украинската строителна традиция през този период (особено през втората половина на ХІХ в.).
     Землянките са били първите жилища на българските преселници  през ХІХ в.   Към средата на века с укрепването на руското управление върху новоприсъединените земи се променя и тяхното жилище. Изграждат се къщи от глина или камък, дву- и триделни са, покривите са дву- или четирискатни, покрити са камъш; в тях се изгражда руски тип печка, а стените са белосани. Къщите оформят линията на улицата, а градоустройственият план  на селището е с руско-немско влияние. Към края на века  към жилищната част започва да се усвоява и сайвана, който се е намирал до дома. Къщата продължава своята еволюция в лиенарна подреба на помещенията (като те вече са повече от две) или като купно-спирална (т.е. преминава се от стая в стая като спирала). Линеарният дом се приближава като конструкция повече до украинската традиционна къща (хата), а купно-спиралната - до руското традиционно жилище. В едно селище могат да се срещнат и двата типа жилище. Тези промени в жилището се наблюдават и при другите преселници в района. В началото на ХХ в. при линеарните жилища наблюдаваме изграждането на чардак от лицевата дворна страна на къщата, който е един от малкото запазени балкански елементи в дома.
      След присъединяването на част от Бесарабия към Румъния в началото на ХХ в. румънската строителна култура, а вероятно и “мода” внася нови “корекции” към жилищата в района. Така в жилищата на бесарабските българи, живеещи в днешна Молдова, се появява и издигнатата по-висока (спрямо покрива) челна стена откъм улицата. Тази особеност се наблюдава само при домовете, които са изградени от камък.
     След повторното присъединяване на цяла Бесарабия към СССР (в рамките на Молдовска и Украинска ССР след Втората световна война) жилището в региона продължава своето развитие на базата на т.нар. руско-украинска къща, характерна за региона като цяло. В градоустройствено отношение наследените структури не се променят, а само се актуализират. Основни промени в жилището настъпват през 60-те и 70-те години на ХХ в. Къщата придобива повече от три помещения, като понякога те стигат до 7-8. Едно от тях често е обособено за чеиза на жената. Друго помещение е т.нар. зал, което е с предимно представителни функции. Руската печка изчезва и е заменена с някакъв вид нейна модификация, която може да отоплява между две и четири помещения. Покривите запазват конструкцията си, но сменят покрието си - то вече не е камъшено, а е от етернитови плоскости или бетонни керемиди. Рядкост са червените керемиди. Често чардакът откъм дворната страна на къщата е остъклен и приобщен към жилищното пространство на дома. Строителният материал продължава да бъде глина (чамури) или камък, изключение са къщите от печена глина. На някои места в Молдова като основен строителен елемен се появяват и пенобетонът, но дтруктурата на къщата не се променя. Иновационен елемент е алуминиевата дограма, която заменя дървената. Можем да кажем, че бесарабската ( а в частност и българската къща) не се отличават съществено от жилищата преди половин век като традиционен екологичен тип строителство. Новостите са в интериора. Характерно за него е, че той е силно “съветизиран”. Това е наложено от времето, когато са обзавеждани повечето домове. Масово са разпространени безличните типови гарнитури и пр. В някои райони на Молдова, където населението масово мигрира (временно или за постоянно) към Западна Европа, в следствие на по-доброто заплащане и спестяване, се наблюдават и промени в по-съвременно обзавеждане на дома - най-вече в кухнята.
    Можем да обобощим, че в своята структура и конструкция къщата на българите от Бесарабия са под силно руско/украинско влияние, като някои елементи са с румънски оттенък. Поради географските особености на терена тя се доближава (като обща характеристика) към голямото семейство на традиционната глинена степна/равнина архитектура. Специфични български характеристики като технология на строеж не могат да се открият в нея (може би единствено чардакът като елемент на жилищния план, но и той е претърпял сериозни промени). Българските строителни традиции и наследство са забравени. Домовете не се отличават от подобните им на останалите конфесионални и/или етнически групи в района. Навлизат нови технологии в строителството, но те не променят общия облик на къщите, което говори за консервативност и устойчивост на мирогледа (но вероятно влияние оказва и липсата на финансови средства, които да се вложат в подновяване на жилищния фонд). Самата Бесарабия е конгломерат от различни културни, което оказва влияние и върху жилищната архитектура.