назад

КОЛЕКТИВИЗАЦИЯТА И КОЛХОЗНОТО ДВИЖЕНИЕ КАТО ТОПОСИ НА ПАМЕТТА ПРИ БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

Яна Янчева

     Колективизация на земята и създаването на колхозната система в бившите съветски републики Молдова и Украйна през 40-те години на ХХ век предизвикват дълбоки промени във всекидневия живот и социалната структура на българската етническа общност, както и на останалите народи и етнически групи, включени в границите на двете републики. Целта на изследването е да представи как се помни колективизацята в настоящия момент и доминиращите места в колективната и индивидуалната памет за процеса. Съществен момент в работата е да се отрази ретроспективния поглед и настоящата оценка на съвременниците на процеса и техните потомци върху отминалите събития и върху влиянието, което те са оказали върху живота на бесарабските българи.
    Изводите са направени въз основа на биографичния подход. Той позволява на изследователя да разбере как индивидите преживяват социалните и исторически промени и какво значение придават на собствените си действия и избори. Анализът на житейските истории отразява връзките между персоналното преживяване на дадено събитие и историческия акт, и разнообразието от различни гледни точки.  
   За целите на изследването се осъществи теренна работа в Молдова през юни 2009 г., къдете бяха посетени следните селища:  гр. Тараклия, с. Валя Пержей, с. Твардица, с. Кортен, Тараклийски,  с. Копчак, Чадър Лунгски район и с. Кирсово, Комратски район. През септември същата година бяха посетени следните места в Тарутински район, Одеска област, Украйна: гр. Тарутино, с. Виноградовка, с. Евгеновка, с. Ровно, с. Лужанка, с. Красное, с. Бородино, с. Петровск І, с. Богдановка и Серпньово. Направени са общо около 40 биографични и пространни тематични интервюта, беседи, включено наблюдение върху всекидневния живот на населението от селата.
    Теренните етноложки материали представят разнообразни оценки на жителите на различни селски общности към колективизацията. Най-често процесът е възприеман като акт, който е оказал благотворно влияние за развитието на селото. Колхозите са представяни като високо печеливши предприятия, които са осигурявали удовлетворителни доходи на населението и са били основен фактор в изграждането на  инфраструктурата и благоустройството на селата. Хората много често подчертават, че в миналото колхозите са били “милионери”. Спомените за всекидневните практики в колхозите отразяват преди всичко удовлетворението на информаторите от трудовата им реализация в миналото. Затова темата за трудовите успехи на информатора и за получените отличия и награди е една от най-често обсъжданите и спонтанно възникващи в разговора. Интервюираните, които са представители на поколението, свързало целия си живот с колхозите от създаването им до ликвидирането или трансформацията им, идентифицират реализацията на своя трудов живот с успешната дейност на колхоза. Затова те най-открито и осъзнато не одобряват тяхното разтуряне.
    Основен изследователски проблем е този за отношението на интервюираните към  самото осъществяване на колективизацията. Отговорите им показват стремежа на разказвачите да се дистанцират от процеса и от хората, които са го извършвали - идеолози и активисти на местно ниво. Колективизацията често е представяна като наложен и дирижиран от властта процес, който те трябвало приемат безпрекословно. Стремежът на интервюираните да разграничат себе си или своите близки от „активистите” на колективизацията се наблюдава и при онези от тях, които споделят, че семейството им е симпатизирало на колхозното движение.
     Анализът на житейските истории показва различия в отношението към колективизацията в рамките на общността и на семейството. Голяма част от селските стопани първоначално отказват да станат членове на колхоза. Интервютата свидетелстват, че налагането на този социално-икономически процес предизвиква конфликти и разногласия между съпрузите, противопоставя интересите на родителите и децата, засяга интересите на различни социални групи, което е индикатор за настъпването на трайни социални трансформации в селските общности.
    Интервюираните най-често посочват като причина за тяхното или на техните родители противопоставяне срещу колективизацията силната привързаност към земята и неспособността им да си представят живота в условията на новата колхозна система.       Някои информатори определят това отношение като страх преди всичко от неизвестната перспектива за съществуване и развитие. Също така „разкулачването” и изселванията по време на колективизацията се очертават като травматични места на паметта, което особено се отнася за членовете на засегнатите семейства. Интервюираните и от двете страни на границата изказват негативно отношение към политиката на местните партийни и кооперативни структури по време на социализма, насочена срещу религиозния живот в селските общности.
    Колективизацията предизвиква дълбоки промени в социалната структура и всекидневния живот на селата. Тя причинява откъсване на домакинствата от тяхната производствена функция, а колхозите и кооперативите привличат на работа трудоспособните селяни. В резултат на механизирането на селскостопанския труд се освобождава работна ръка и голяма част от селските работници се насочват към града. Това води до сериозни демографски промени в българските села в Бесарабия. Тези процеси, както и настъпилата модернизация в селата и тоталната съветизация оказват влияние върху етническата идентичност на българското население в този регион.
    Изучаването на колективната памет за колективизацията, както и съвременното ретроспективно отношение на интервюираните към процеса и към влиянието му върху живота на селското население има съществено значение за разбирането на социалните и културни изменения, които настъпват в Бесарабия в социалистическия и пост-социалистическия период.