назад
РЕЛИГИОЗНИ ВЯРВАНИЯ И КУЛТУРНА ПАМЕТ В ЛОКАЛНАТА ОБЩНОСТ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

Гл. ас. д-р Галин Георгиев

    Една от значимите страни на адаптацията и културното развитие на българите в Бесарабия още от заселването им тук до днес безспорно е религията и по-точно народната вяра с нейните многообразни проявления във всекидневния живот . В началото на ХХІ век промените в културата в многобройните български селища от този район предлагат изключително интересни и важни за етнологията теми и проблеми, сред които особено място заема религиозното мислене и поведение. Регистрирането, систематизирането и изучаването им бе основната ми изследователска цел като член на научния екип на ИЕФЕМ-БАН, подготвил и осъществил проекта: „Бесарабските българи в постсъветското пространство - история, политика, култура”.
     Следвайки основната методологическа насока на проекта, изследванията се извършиха изключително под формата на теренни етноложки експедиции сред българите от Украйна и Молдова в периода 2009-2011 г. Като важни изследователски методи при регистрирането и събирането на теренните данни бяха използвани: етнографското интервю и беседа, биографичния метод, включеното наблюдение, фото и видео-документирането и др.
     Теренните етноложки материали (интервюта, беседи, житейски разкази и т.н.) очертават ролята на религията като своеобразен индикатор за обществено-политическите и културни процеси в постосоциалистическото развитие на изследвания район. Същевремнно е видно, че вярата е един от факторите, чрез които се компенсират последствията от кризата в трудните години на прехода.Появата на самостоятелните държави Украйна и Молдова и формирането на националните им политики в сложната социално-икономическа и етнокултурна ситуация на постсъветското пространство води до различни общностни стратегии от страна на малките етнически групи за оцеляване и запазване на тяхната идентичност. Възраждането на “традиционното” християнство,  както активното проникване и влиянието на новите религиозни движения в обществено-политическите условия след налагания до 1991 г. атеизъм, бележат непрестанното търсене на упование чрез вярата в трудния и дълъг период на прехода.
     В по-широк план от теренните записи ясно се забелязва ролята на вярата като морален коректив по отношение процесите на модернизация и европеизация в обществото, настъпили много по-отдавна, но напредващи силно в наше време. Обикновенно по-стари жени и като цяло възрастните представители на общността проявяват стремеж към запазване на част от „традиционния” начин на живот и светоусещане чрез укрепване и пропагандиране на вярата. Тук, обаче, се наблюдава и известно разграничение между всекидневните народни практики и задължителните за християнския канон поведение и действия. Нещо повече, стига се и до противоречия между носителите на тези традиции в селищата и техните свещеници по повод на различни ритуални и лечителски практики, вярвания и т.н. Като цяло може да се твърди, че за поколението от 20-те и 30-те години на ХХ в. доминиращи все още се явяват нормите на завещаната от предците вяра. Повлияна, разбира се, от множество други по-късни наслоения и представи, именно тя до днес структурира всекидневния живот на голяма част от българската общност в Бесарабия. Въпреки конфликтите и несъответствията с официалната църковна доктрина, от времето на преселването до наши дни е изграден стабилен модел на съществуване, действието на чиито механизми се проследява и в периода на постсоциалистическото развитие. Вярата и досега се схваща като проява на общностната културна памет за/и привързаност към традициите на предците в семейството и дома. Не случайно преминаването към новите религиозни движения както в миналото, така и днес се тълкува преди всичко като отстъпление от религията на прадедите, от вярата като въплъщение на местната локална селищно-родова традиция и културна идентичност. Полският историк Е. Хатлас говори за циментиращата роля на религията при гагаузите в периода на социално-икономически и културни преобразования след разпада на СССР. Според наблюденията на С. Средкова последователите на източното православие обвързват принадлежността на бесарабските българи към различни религиозни учения с известен риск от по-бързото отпадане на някои елементи от народната култура и идентичност.
     От събраните материали е видно, че посочените процеси се осъществяват във времена на все по-засилващи се познания за религията, за нейните символи и значения сред миряните (особено от някои по-религиозни среди). По-скоро тук става дума все още за един модел на съвместяване и компромисно съществуване на „старото” и „новото” във вярата, на влияние, промени и унифициране във всекидневната практика. Неговата устойчивост и развой е особено интересен обект за по-нататъшни проучвания. Проследяването на различните му аспекти - политически, етнически, социо-културни и исторически може да очертае и уплътни картината на съвременния религиозен живот в селищата на българите от Бесарабия, щрихи от която се представя тук.
     Направените тернни записи преди всичко обрисуват спецификата и динамиката във функциите на религията в народна среда, в локалната селска общност от близкото социалистическо минало и най-вече в годините на прехода и установяването на демократичните промени. Именно трайните отношения в такива сравнително устойчиви малки групи са, по думите на Б. Уилсън, основния източник на самата религиозност като идеология на общността. Всъщност, многобройните й проявления и променящата се, но незатихваща нейна роля като важен идентификационен фактор в българските бесарабски села до наши дни, показват „силата на локализма”, за която като че ли твърде прибързано цитираният автор и много други изследователи говорят само в минало време .Тук само ще спомена за такива интересни средища на религиозни изяви в Бесарабия като българското с. Кулевча (дн. Колесное), Саратски район, известно с чудесата в своята Свети-Николаевска църква, Александровският манастир край едноименното гагаузско село в Болградски район , манастира край молдованското село Борисовка в Тарабунарски район и т.н. В този смисъл изследваните религиозни представи и практики се оказват съществен принос за „познаване на локалните общности, техните представи за света и идеите, които ги обединяват и съхраняват”, а заедно с това и своеобразна индикация за подобни процеси.