назад
                       
НАЦИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

д.и.н. Николай Червенков

       Още в периода на „перестройката” се поставя въпросът за изучаване на родния български език. Преподаването в Молдова започват през 1986 г. преподаватели без специално образование, най-често специалисти по руска филология и начална педагогика. През 1988 г. с решение на държавата започва подготовка на детски и начални учители по български език в Кагулското педагогическо училище.
       За вниманието, което се отделя на въпроса за създаване на оптимални условия за образованието на националните малцинства, в това число и на българите в Република Молдова, свидетелстват приетите по дадения проблем закони и правителствени решения, сред които:
     - Закон за функциониране на езиците в Молдова (1989 г.);
     - Държавна комплексна програма за обезпечаване на функционирането на езиците на територията на Република Молдова (1989 г.);
     - Указ на Президента на Република Молдова за развитие на българската национална култура (№ 79 от 30.03.1992 г.);
     - Постановление на Правителството на Република Молдова за развитие на националната култура на българското население в Република Молдова (№ 428 от 23.06.1992 г).
    Указът на Президента и Постановлението на правителството на Република Молдова са изключително важен фактор за развитието на културата на българите в републиката. Те дават тласък за развитието на образованието на роден език, за запазване и развитие на българската култура, за достъп на представителите на българската диаспора до ресурсите на държавата. Чрез тях исканията на българите се удовлетворяват законно и тяхното осъществяване е по-лесно. Като цяло Указът и последвалото го Постановление се оценяват положително, макар че за много от предвидените мерки няма осигурени нито материални, нито финансови средства.
      През 90-те години в Молдова се прави много за изучаването на български език. Майчиният език се усъвършенства по различни начини: в училищата учат 6,2 % от българите в Молдова, курсове посещават 3,6%, чрез четене на вестници и списания се образоват 18,5 %, а чрез художествена и специализирана литература - 19,2 % от българите, живеещи в Молдова. Броят на учениците, изучаващи български език през 1990/1991 учебна година достига 3 343 ученици, а през следващата 1991/1992 г. се удвоява. В последните години броят им намаля по демографически причини. Повече от десет години в училищата в селища с преобладаващо българско население учениците задължително изучават предмет „История, култура и традиции на българския народ”.
     През 1992 г., в съответствие с Указа на Президента на Република Молдова, в гр. Тараклия е открит Педагогически лицей-колеж „Св. Св. Кирил и Методий” с преподаване на български език. Същата година е открит и филиал на Тараклийския музикален колеж в с. Твардица. Училището подготвя кадри за българските фолклорни ансамбли в Молдова, педагози за детските градини и началните училища в районите с компактно българско население. В 1996 г. Правителството на Република Молдова приема решение за откриване на Средно общообразователно училище с усилено изучаване на български език в Кишинев, което впоследстие се превръща в Български лицей „Васил Левски”.
     Държавата работи и по създаването на учебници на български език, българска история и култура. С помощта на Академията на науките, Института по педагогика и психология, Кишиневския педагогически университет „Йон Крянга”, Научното дружество на българистите, а в последно време и Тараклийския държавен университет ”Гр. Цамблак” са издадени над 30 броя учебна, методическа и справочна литература по български език и литература, по история на бесарабските българи, българо-руски и руско-български учебен речник.
     След дълго обсъждане на различни равнища в Република Молдова, а после между редица институци на Молдова и България, правителството на републиката прие решение за създаване на Тараклийски държавен университет “ Григорий Цамблак”. С откриването на университета се оформи цялостна система на образованието за бесарабските българи в Молдова, която позволява на учениците да минават целия учебен цикъл на български език.
     Важно значение имат институциите, които проучват историята, културата и езика на българите -  секцията по българстика към Молдавската академия на науките, Тараклийския университет, Кишиневския педагогически университет, а също и редица катедри в други висши учебни заведения. От близо двадесет години съществува Научното дружество на българистите. Свой принос в проучванията имат и други български  дружества.
     Преподаването на български език, история и култура в Молдова е подпомагана от България. Тази дейност се проследява в следните направления:
1. Обучени на българи от Молдова в български средни и висши учебни заведения.
2. Квалификационни курсове за детски и начални учители, учители по български език и литература, българска история, музика и др.
3. Практики за студентите в България.
4. Осигуряване на учебници и учебно-помощна литература за училища в селища с приеобладаващо българско население.
5. Изпращане на преподаватели от България в средни и висши учебни учебни заведения.