назад


     Геополитическите промени в Източна Европа след разпадането на социалистическата система -  създаването на независимите държави Украйна и Молдова, от една страна, и приемането на България в Европейския съюз, от друга, оказват влияние върху етническите процеси сред бесарабските българи. Съвременната икономическа, политическа и културна ситуация на българските малцинства в Украйна и Република Молдова се определя от прехода социализъм-постсоциализъм, разделянето на българската общност в Бесарабия между две независими национални държави, следващи свои политики по отношение на малцинствата, и не на последно място - от мигрирането на значителна част от общността на бесарабските българи към градовете и зад граница.
     Етноложките изследвания на бесарабските българи са посветени на  актуалната проблематика за конструирането на колективните идентичности и малцинствата в постсъветската реалност. 
     За конструиране на културната и етническата идентичност на бесарабските българи от значение са българския език, „спомена” за преселването на предците в новите земи, религията и културните особености, свързани с всекидневния живот. В различния исторически и политически контекст, както и при съжителството с разнородни етнически групи и мнозинства доминантите в българската идентичност на общността се променят. Конфигурацията от културни специфики, чрез които бесарабските българи се отличават от другите, не е неизменна, предавана от поколение на поколение; като значими, емблематични за общността се активират различни културни черти. Българската идентичност в Бесарабия представлява част и е във взаимодействие с една множествена бесарабска идентичност на локално, селищно, регионално и национално ниво.
     В периода на социализма българската идентичност се запазва преди всичко в селска среда. При конструирането на колективната идентичност българския език постепенно променя предишната си позиция, изместван от повсеместно налагащия се руски език  сред представителите на по-младото поколение. Религията е ограничена и изтласкана от  някои области с налагането на атеистичния мироглед и комунистическата идеология. Българските традиции и обичаи се съхраняват в семейна и съседска среда. Те съжителстват без да бъдат изместени от новосъздадените и стриктно налагани от централната и местни власти комунистически празници и обреди. Бесарабските българи успяват да запазят живи като практика или като знание традиционни обичаи, обреди и фолклор и благодарение на художествената самодейност. От 60-те години на 20 в почти във всяко българско село в Украйна се изгражда „Дом культуры” - селски клуб, където се създават музикални и танцови самодейни състави. Въпреки че са замислени като центрове за комунистическо възпитание, в културните домове на практика работят за съхраняване на културните традиции на бесарабските българи. Други центрове за изучаване и съхраняване на историята на родния край, на родовете и на етнографското и фолклорно богатство на общността са селските библиотеки и училищните кръжоци по история и етнография, както и краеведските и родословни проучвания, които макар и съобразени с комунистическите канони, популяризират историята на селището и родовете, с което също допринасят за поддържане на българската идентичност.
    След 1991 г. новите конституции на независимите републики Молдова и Украйна уреждат и нова правно-нормативната база за развитието на националните малцинства. Гарантирано е правото на националностите да основават свои културни центрове и дружества, които да развиват  национална култура и имат свои вестници, списания, музеи, самодейни състави, както и да поддържат контакти със своята прародина. Уредени са правата на малцинствата и държавната помощ за дейността на обществените организации.
     С нормативното уреждане на правото на сдружаване на националните малцинства бесарабските българи създават свои обществени организации с културно-просветна насоченост, процес започнал още в предишния период. Те започват да играят все по-голяма роля в конструирането на българската идентичност, а тази роля в многоетничните градове е още по-значима. След създадената през 1993 г. Асоциация на българите в Украйна  през 2007 г. е учредена и друга българска организация - Конгрес на българите в Украйна със седалище в Одеса . В Молдова от 1994 г. действа Научно дружество на българистите с център в град Кишинев. По това време е учредена и Българската община в град Тараклия. В същата насока работят и много български читалища, библиотеки, културни центрове. През 2004 г. е открит Тараклийският държавен университет, превърнал се в образователен и културен център на българите в Молдова. На местно ниво българските дружества също се роят, а с появата на нови организации се разнообразяват дейностите, съдействащи за запазване на българската идентичност.
     Изучаването и пропагандирането на миналото, българският език, културните особености и традиции, на фолклорното богатство продължават да имат първостепенно значение за общността. Може да се каже, че това е своеобразен капитал, който се  пази и използва за поддържане на българската идентичност. Въвеждането на преподаването на български език в училищата в селата с преобладаващо българско население е безспорно постижение в независима Украйна и Молдова още повече, че то става успоредно с процесите на налагане на украинския и молдовския език като официални и при масовото използване на руски език. Художествената самодейност се запазва и в постсоциалистическия период и продължава да играе значима роля. Възстановява се връзката с прародината. Нейното влияние върху идентичността на историческата диаспора може да се проследи в различни насоки.
      В постсъветския период общността на бесарабските българи се разделя между  селото и града - резултат от процес, започнал от 60-те години на 20 в, но получил развитие в независима Украйна и Молдова. Миграцията към градовете се разраства с бързи темпове и играе все по-голяма роля за общността. 
ДИНАМИКА НА КУЛТУРНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ В ПОСТСОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ПЕРИОД

доц. д-р Ж. Пимпирева