назад

Работата по проекта цели изучаването на актуални проблеми, породени от прехода - от социализъм към постсоциализъм и свързаната с него нова етнокултурна ситуация: разделянето на общността в две суверенни държави и тръгването им по различен път на развитие; животът в условията на икономическа криза; взаимоотношенията на българската общност с тази на гагаузите в смесените селища в Молдова и Украйна, които представляват в исторически план единното цяло на българските преселници. В тези условия възникването на движението за ново "Възраждане" сред българите-бесарабци за опазване на езика, културното наследство и българската идентичност, както и на културно-просветни организации и институции (вкючително и държавни) и отражението на дейността им върху общността, е във фокуса на научните ни дирения. Изключително важно в тези условия е отношението на България спрямо най-многобройната компактна българска общност зад граница. Позицията на България се влияе от процесите в българското общество, от присъединяването на България към НАТО и ЕС и отношенията на България с двете държави - Украйна и Молдова. Внимание заслужават и контактите на бесарабските българи с България (учащи, смесени бракове, работещи). Тези българи създават особената общност на територията на страната, в която протичат бързи процеси на интеграция с обкръжаващата българска национална среда.
         Позицията на официална България спрямо българската общност в Молдова и Украйна и процесите, протичащи в тази общност, е отражение на дейността на президентската институция в България, на Агенцията за българите в чужбина, на Министерството на външните работи и българските дипломатически мисии в Кишинев и Одеса, на Министерството на образованието, на Министерството на правосъдието и др., както и на неправителствените организации в България, които са обект на по-задълбочено мое изследване. За целта обработих и анализирах документи от личния архив на г-н Михаил Иванов, съветник на президента Желю Желев, с когото проведох и срещи-разговори за неговото участие при вземането на политически решения, касаещи българите в Молдова и Украйна и неформалните му контакти с лидерите на българската общност там. Трябва да се отбележи, че документите в личния архив на г-н Иванов не засягат само работата на президентската институция в контекста на изследваната проблематика, сред тях има лична кореспонденция, която разкрива в по-голяма дълбочина същността на проблематиката. Също така документите от личния архив на г-н Иванов са особено важни предвид недостъпността на документите от последните двадесет години в българските архиви. Това важи и за архивите в Молдова, които остават недостъпни за изследователите на периода след 1989 г. или по-скоро достъпна е нищожна част от тях, която прегледах и анализирах. Ето защо личните срещи, които проведох с някои лидери на българските организации в Молдова, както и с някои общественици, са ценен извор за процесите, протичащи сред диаспората там. 
         Близостта на изследвания от нас исторически период създава трудности за изследователите по отношение на изворовата база. Наред с това обаче активните процеси в българското общество, работата на българските институции по въпросите, касаещи българите в Молдова и Украйна, както и процесите, протичащи сред българското малцинство в Молдова и Украйна и работата на културно-просветните организации там могат да се проследят и в интернет. Негативният оттенък тук е, че информацията, която черпим от информационното интернет пространство, все още не е най-достоверният извор, предвид непълноцеността му като източник - сведенията са откъслечни, субективизмът и целенасочената манипулация също присъстват.    
        Проучването на съвкупността от аспекти, касаещи политиката на България спрямо българската диаспора в Молдова и Украйна и процесите в самата диаспора не само ще обогати научните изследвания, но и ще допринесе за създаването на богата база данни, въз основа на които българските държавни институции да изградят обективна научна стратегия и тактика за приобщаването и опазването на националната идентичност и разширяването на културното многообразие на малцинствените общности в българската диаспора.
БЪЛГАРИТЕ ОТ БЕСАРАБИЯ В ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1991 Г.

д-р  Мария Билга