назад
ТРУДОВО ВСЕКИДНЕВИЕ И КРИЗА В ПОСТСЪВЕТСКИЯ ПЕРИОД

гл.ас. д-р Соня Средкова
      Разпадането на социализма, съчетано с формиране на нова държавност, засяга най-осезаемо малцинствените общности, част от които е българската диаспора в Бесарабия. Кризата и животът в криза са  част от всекидневието на бесарабските българи както в съветското, така и в постсъветското пространство. „Преживеният опит” в многоноционалната СССР създава такава нагласата („през цялото време живеехме така, свикнали сме, такъв е животът ни”). Настъпилите промени след разпадането на СССР водят до нови реалности, свързани с преход от централизирана към пазарна икономика, закриване на местните производства в много от селищата, разрушаване на колхозите и безработица сред значителна част от населението.
     Опирайки се на тематични и биографични интервюта търся рефлексията на кризата върху сънародниците ни и стратегиите за преодоляването и. Една от масовите, изпитани и утвърдени стратегии, наложена по икономически причини, е гурбетът, възприеман като необходимост в преходна ситуация. Най-мобилни и податливи на трудова миграция са младите хора във все по-обезлюдяващите села, които издържат себе си и подпомагат семействата си. Една от основните дестинации за трудова миграция е България (поради езиковите предимства, улесненията в получаване на българско гражданство и отварянето на повече възможности за работа в Европа). Масова практика е придърпването и верижната миграция на родственици и съселяни на установилите се в прародината, които разчитат на създадените социални мрежи за по-лесна адаптация в новите условия.     Другите предпочитани посоки за трансгранична миграция са Германия, Италия, Испания, Португалия и т.н. Преобладаващата част от мигрантите заемат законно или незаконно нискоквалифицирани работни места, които трудно биха приели като ангажимент у дома. Лесното езиково общуване прави градовете в Русия желана дестинация за най-висок процент от сънародниците ни. Подмосковието се оказва примамливо с многобройните преференции за постоянните заселници на територията му, както Сибир и Далечният Север с предлаганото високо заплащане. Голяма част от българската диаспора в Украйна се насочва към Одеса, а живеещите в Молдова българи - към румънските курортни центрове. Проучването показва, че българите са по-склонни към трудова миграция от представителите на доминиращите етноси в Молдова и Украйна. Ако направим сравнение - бесарабските българи от Молдова са по-активните гурбетчии в странство, пак там се наблюдава и своеобразна феминизация на процеса. Спечелените пари се използват за подпомагане на близките по отношение на здраве, обучение, издръжка на семейство, ремонт или строителство, по-рядко предприемачество на локално ниво и т.н. Не са малко и негативните последици от гурбета - понижаване на социалния статус и трудно преживявана социална деградация за мнозина, разделяне на семействата, реорганизация на семейните роли, слаб родителски контрол поради липса на нормална семейна среда и т.н.
      Наред с гурбетчийството друг изход за преодоляване на кризата се търси в домашното производство и свръхпроизводство на хранителни продукти, предназначени за дома, за семействата на порасналите и напуснали го деца и за реализация на пазара. Родителите задължително осигуряват живеещите в близките селища деца с произведената на село храна. Така съвременните измерения на процеса неизменно са обвързани от традицията. Някои автори анализират специфичната позиция на семейството при поддържане на децата си през целия им живот в социалистическите и постсоциалистическите страни като продължително детство или отложено порастване, в случая наложено от ситуираната криза. В наши дни личното стопанство се оказва единствената алтернатва за получаването на каквито и да е доходи от безработните хора в селата, както и за голяма част рано  пенсионирани възрастни. Мнозина жители в селищата си подсигуряват допълнителни доходи като продават излишека от произвежданите млечни продукти, вино,мед,плодове и т.н. Получените след продажбата пари са по-малко в сравнение с печалбите от гурбета и се инвестират в зависимост от потребностите на отделните семейства.
      Почти във всички посетени села бизнес започват бивши ръководители или кадри на кооперативите (нов икономически елит), които имат капитал и познания, за да навлязат в аграрния сектор и да станат арендатори в селата и съседните селища. Шансовете им за печалба са реални, тъй като в миналото те са част от важни структури и контакти, които контролират пзарите и достъпът до тях. Многобройни са примерите за такъв семеен бизнес в който участват не само членовете на семейството, но и близки родственици като се осигурява сезонна или целогодишна работа на представители на селищната общност. Подобни работодатели, възприемани и като местни благодетели оформят пейзажа в селата Василевка, Бородино и т.н. Така поне част от населението в трудоспособна възраст намира препитание в селището или близките околности. Характерно за посетените селища е, че всяко едно от тях в зависимост от природните дадености, поминъка, традициите в производството и т.н. изработва свой специфичен продукт със който се вписва в пазарната ниша, осигурявайки си основни средства за препитание или допълнителни доходи. Валя Пержей е село, което осигурява разсад за цяла Молдова. За мнозина жители това е семеен бизнес в който се сключва цялото домочадие още от началото на месец февруари с подготовката, оформянето, отоплението на парниците и грижата за растенията чак до реализацията на продукцията. Чрез продажбата на подготвения разсад по-крупните производители осигуряват издръжка на семействата си през цялата година. Подобни модели са характерни и за останалите селища.   
    Така привикналите към сътресения наши сънародници приемат без драматизъм новата ситуация като реагират на кризата както чрез общите, възприети и утвърдени механизми за оцеляване, така и със специфични адаптационни  модели на локално ниво.