назад
      Село Копчак, район Чадър Лунга.

       Това село се намира на няколко километра от Тараклия, но тъй като е изцяло гагаузко, се намира в Чадърлунгски район, АТО Гагаузия. Смята се, че е второто по големина село в Европа с обща площ 10 240 хектара и население над 10 000 души. Преобладаващата част от населението е с гагаузки произход, но се срещат и българи, цигани и др. Представителите на другите етноси са преди всичко членове на смесени семейства или по-късни преселници в резултат на трудовата миграция. Поради близостта на гагаузкия и турския език, общината в селото поддържа тесни връзки с партньори и инвеститори от Турция, а също и от Германия. Селото се е побратимило с гагаузката общност в района на Девня, България, с която има културни връзки. Двата гагузки района в Молдова - Чадър Лунга и Комрат са обединени в Автономната област Гагаузия със столица гр. Комрат.
        Селото се гордее със запазването на единия от двата останали в Молдова колхози. Той запазва старото си наименование “Колхоз Победа” и икономическите си позиции след преструктурирането. Смята се, че „колхозът” е един от лидерите сред предприятията в гагаузката република. След премахването на колхозната система той загубва най-важната характеристика на колхоз - неделимите фондове, и в действителност преструктурирането го превръща в селскостопанска кооперация, чиято земя се разделя на дялове (квоти) между всички жители на селото, които са работели в колхоза в зависимост от трудовия им стаж. Жителите на с. Копчак решават да запазят целостта на земята и от 1992 г. в продължение на десетилетие „колхозът” работи без законен статут в рамките на новата квотна система. В началото на 21 в. държавата признава колхоза за юридическо лице. Въпреки името си той се адаптира към квотната система, разпределяйки земята на дялове сред всички имащи права на тях. „Колхозът” успява да запази целостта на земята, защото малцината стопани, пожелали да се отделят от него, впоследствие се връщат, поради неудовлетвореност от предоставената им разпокъсана земя. Редица фактори, като съхраняването на целостта на земята и на техническата база на колхоза, както и умелото управление, продължават да го поддържат като един от големите работодатели в селото. В него са заети около 900 работници, като 100 от тях са административен персонал. (За сравнение е нужно да се отбележи, че преди политическите промени в колхоза са работели около 3000 души.) Към днешна дата Колхоз “Победа” (за разлика от останалите кооперации в региона) е закупил нова селскостопанска техника и залага на употребата на химически торове в обработката на земята. Днес в селото функционират също така 3 пекарни, три мелници и филиал на турска фирма за облекла.
          По време на социализма колхозът е бил не само основен работодател в селото, но и най-крупният инфраструктурен инвеститор. Той е построил и към неговия бюджет били включени училището, детската градина, културния дом, вече неизползваното кино, стадиона. Това включвало тяхната издръжка и осъществяването на всички дейности, които те извършвали, както и изплащането на заплатите на персонала им. След преструктурирането стопанството предало тези имуществени активи и социални ангажименти на грижите на общината. Това им позволило да участват по различни проекти за финансиране и развиване на дейност.
         В училището, поради малкия брой на българи в селището, не се изучава български език.