назад
       Село Твардица, Тараклийски район.

       През 2008 г. населението е 5 843 души, предимно етнически българи (около 91%). Селото възниква през 1830 г. след преселение на българи от с. Твърдица, Сливенско в България. За това село се говори, че жителите му пазят най-чистия български говор сред българите в Бесарабия. Населението му е предимно с български произход - 91,7 %, а останалата част е смесено - молдовани и гагаузи.
В началото на 20 век, поради липса на достатъчно земя, от него тръгва нова вълна преселници, които се настаняват в много украински села, като Петростал, а по-късно и в изоставените от немските колонисти селища в Украйна. Затова жителите на Твардица поддържат тесни обществени и роднински контакти с много украински села като Евгеновка, Бородино, Петростал, Богдановка и др., район Тарутино, Одеска област. Родственици от двете страни на границата редовно организират срещи в Твардица.
         Също така селото се откроило и като християнски религиозен център в цяла Бесарабия по време на социализма. То единствено в целия регион успява да запази храма си и религиозната дейност. Може да се каже, че като такъв той се превръща в обект на поклоннически посещения през социализма. Вярващи от двете страни на границата между Молдова и Украйна, независимо от етническия си произход, се стичат в Твардица за богослужения или за тайно извършване на венчавки и кръщенета. Селото и до днес е известно като важен религиозен център в Бесарабия.
         За разлика от всички останали посетени села в Молдова и Украйна, с. Твардица разполага и с Дом на културата, превърнат в читалище с библиотека, и с Дворец на културата. Той е известен с огромната си ритуална зала, в която са се посрещали делегати на висшето ръководство на СССР, а сега важни гости на селото. В нея се извършват и гражданските ритуали. В Твардица има Музикално училище , тук е и известният в региона Музикален колеж за български фолклор (филиал на Кишиневския музикален колеж) и в него учат ученци от различни етноси от двете страни на границата. Дворецът на културата разполага и с голяма концертна зала. В областта на музиката Твардица има големи традиции. Негови певци са записани от проф. Николай Кауфман, чиито песни са включени в големия сборник за песенен и музикален фолклор на българите от Молдова и Украйна. В Двореца на културата се провеждат много фолклорни фестивали, конкурси и концерти. Твардица е известна с женския си фолклорен хор и с детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Твардишка младост” към музикалния колеж.
         В Двореца на културата е поместен един голям музей за историята на селото. Експозицията включва открития от праисторическия период и древността, традиционната култура и поминъци, историята за преселението от България, влияние на местното население върху възникването на модерната българска култура, музикалните традиции и приноса на селото, участието на жителите във Втората световна война, възникване и история на колхоза, нова история и съвременност. В друго крило на Двореца на културата е поместено и спортното училище.
        И в това село колхозът е инвестирал много средства за благоустройството му. Правят впечатление широките централни улици и поддържаните алеи с рози между платната. Общественият център е оформен с представителни сгради и площади.
        В момента в селото работят две кооперации, които обединяват цялата земя на селото. Все още едната от тях стопансива читалището и библиотеката. Дейността на кооперациите е свързана със зърнопроизводство, лозарство, овощарство, отглеждане на тютюн. Продължават да функционират конячният завод „Златен аист”, цигарената и тухларската фабрика, месопреработвателният завод, предприятие за производство на кирпич, облекла и др. В селото има две основни училища, две детски градини, музикален колеж, три спортни зали, стадион и спортни съоъжения. Броят на жителите, придобили българско гражданство, е около 200.