назад
        Село Валя Пержей, Тараклийски район.

        Възниква в началото на ХІХ в. като молдовско селище на мястото на изоставено татарско село. Но след започналото през 1812 г. масово преселване на българи от Сливенско и Новозагорско, днес близо 80% от населението на селото е българско, а останалите са молдовани. Седем жители на селото участват като доброволци в Руско-турската освободителна война. През 2006 г. населението на Валя Пержей е 4 981 души.
В селото има две училища - основно училище до 8-ми клас, в което се преподава на молдовски език и Лицей (до 11 клас), в който се преподава на български език. В него, освен задължителният молдовски език, който е нов и за самите учители, се изучава и български език. За разлика от Украйна, където българските ученици учат езика по трудно разбираеми учебници, написани за училищата в България, в Молдова учениците имат възможност да учат по учебници, написани от молдовски учители, етнически българи по произход и с дългогодишен опит в преподаването. Те са разбираеми за местните деца и са съобразени с изискваннията на молдовската учебна система и с особеностите на местния говор. Един от най-високо оценените учебници по български език е написан от учителка в Гимназията на Валя Пержей. В културния дом на селото работят двама хореографи от България, изпратени със стипендия от Министерството на културата. Те ръководят съставите за български фолклор, като същевременно записват местен фолклор.
         В селото има два храма - православен и наскоро построен баптиски.         Православната църква се посещава масово и редовно както от българи, така и от молдовци. Свещеникът е украинец по произход, но е много добре приет и от двете етнически общности, които съжителстват спокойно. Свещеникът посвещава работата си на тяхното консолидиране и на опазването на културните им характеристики. Затова той поръчва върху половината от храма да се зографисат значими български светци, а върху другата половина руски светци. Поради смесения характер на населението и най-вече поради факта, че молдовците не владеят български език, службата се извършва на руски, с изключение на празниците, свързани с българската култура. Свещеникът успешно привлича младото поколение към църквата, не само чрез неделните училища, а и чрез приобщаването му към религиозния живот. Той използва и алтернативни светски методи, като изнасяне на концерти от децата в двора на църквата и провеждане на редовни разговори с тях на различни теми.
         Във Валя Пержей има селска участъкова болница, която разполага с 30 легла и в която работят 5 лекари специалисти. Основното производство на селото е в селскостопанския сектор. Първото колективно стопанство в селото е създадено през февруари 1947 г., а впоследствие - още три. Всички се обединяват в един колхоз през август 1952 г. Развива се лозарството, градинарството, животновъдството и птицевъдството. Днес, след разпадането на социалистическия колхоз, земята на повечето земеделски собственици в селото отново е обединена, но под формата на кооперация - Агрофирма „Валя Пержей”, която се стреми да поддъжа същите сектори, както в миналото. През 1998 г. тя обединява около 6 200 хектара обработваема площ и около 2 300 работника. В селото функционират цех за бутилиране на пенливи вина, за производство на колбаси, фурна, маслобойна, мелница, колхоз, птицеферма, цех за производство на пенливи вина.