назад
            Град Одеса, областен център

Одеса е голямо пристанище, както и културен и административен център на Одеска област. Предполага се, че незначителна част българи се заселва в покрайнините на града в средата на ХІХ в. Следи от тяхното пребиваване днес намираме в съвременната градоустройнствената система на града - близо до идеалния център се намира улица “Болгарска”, на която са живеели компактно българи. По наши сведения и днес там живеят българи, но те не са наследници на първозаселниците. Населението на града наброява 1 012 500 души през 2004 г. В града живеят представители на 104 националности и малцинствени групи. Най-многобройни са украинците (61,66%), следвани от руснаците (29,0%) и българите -13 300 души (1,3%). Според неофициалните данни броят на българите в града и околностите е значително повече - между 20 и 50 000 души.
           Промените след 1991 г. превръщат града в притегателен център за намиране на работа на много българи от Одеска област. В града се намират освен регионалните централи на двете големи обединения на бесарабските българи в Украйна - Асоциация на българите в Украйна и Конгрес на българите в Украйна - и техните младежки съюзи, младежки клуб „Актив“, редакциите на двата български вестника - „Българско обозрение” и „Роден край”, неделното училище към Асоциацията и три неделни училища с образователни центрове „Аз Буки Веди” към Конгреса, танцови състави към двете организации. Към държавната Одеска телевизия има телевизонно предаване на български език “Роден Край”. В Университета „Мечников“ съществува Катедра по български език, където се обучават не само българчета от района, но и гагаузи, украиници и руснаци. В града съществуват и два български ресторанта - “Механата” и “Четиримата българи”, които предлагат българска национална кухня.
           Повечето българи, работещи в Одеса, се занимават с търговия - предимно на т.нар. пазар “Седми километър”, а също така и в строителството. Те не са прекъснали връзката с родните си места и почти всяка събота и неделя или за празници посещават роднините си по селата. Допускаме, че това е следствие от факта, че те са първата миграционна вълна, която поддържа силни връзки с корените си. При смесените бракове (между българи и други националности), както и при някои от българските семейства родителите не разговарят с децата си на български в домовете си, защото смятат, че по-късно в училище на тях ще им е трудно. В този случай децата учат езика само от баба и дядо, докато са през лятото при тях на село.